
Сърдечно благодаря на Tania Dimova и БНР – Програма „Христо Ботев“ за интересния разговор на тема „Приказки с Мира“ – книга, която трябва да се чете с емпатия.
За да изслушате целият разговор на Таня Димова с Мира Котева в предаването „Какво се случва“…
Приказките отвеждат малките читатели на едно пътешествие към мечтите, а вече порасналите – навътре към себе си. Те събуждат въображението, но и емпатията. Тя е нужна на човек, за да може да разбира другия, не да го съди, и да бъде съпричастен както към болката, така и към щастието му.
За четенето с емпатия обаче трябва нещо повече от това да можеш да разпознаеш кой е добрият и кой – лошият в историята. Необходимо е вътрешният свят на приказните герои да е обрисуван с думи, които говорят за чувствата и мислите им и които повдигат вечните екзистенциални въпроси.
Актрисата Мира Котева прави именно това с първата си книга. „Приказки с Мира“ размива границите между вълшебното и човешкото и провокира размисъл и анализ. Книгата ѝ, която е естествено продължение на едноимннияонлайн проект, в който Котева четеше приказки в подкрепа на „Стипендията“ – кампания на фондация „Подарете книга“, с цел събиране на средства за образование и развитие на деца, настанени в социални институции, запазва сюжета на шест класически приказки, но развива в дълбочина героите в тях.
„Синята брада“, „Пепеляшка“, „Малката русалка“, „Снежанка“, „Румпелщилцхен“ и „Красавицата и звяра“ вече не са това, което бяха. Защото читателят може да се запознае не просто с приказката, а с историите и личната вселена на персонажите в нея. В написаното от Мира Котева всеки един герой е много по-плътен и богат откъм емоции. Особено тези, които имаме навика да възприемаме като лоши. Авторката дори споделя, че в процеса на писане любима ѝ става кралицата в „Снежанка“. Нейният светоглед, мотивите зад действията ѝ и пъстротата в емоционалните ѝ състояния я правят любопитен персонаж, който умее да ангажира. Каквато всъщност е основната задача на „Приказки с Мира“ – в неразказните истории на приказните герои читателите да намерят своя път към доброто, като преминат през всичко онова, което животът им поднася и да се поучат от него. Книгата е и пример за това как детските сюжети могат да се превърнат в разказ за възрастни.