Животът на приказните герои до голяма степен наподобява нашия собствен. Макар и на пръв поглед да не изглежда така, ако разгледаме живота на любимите ни герои, ще забележим, че той до голяма степен е даже по-труден и страшен от нашия. Но важното е, че в основата на всеки приказен конфликт стои човешкият характер с неговите качества и недостатъци.
Това е и основната причина да напиша тази книга.
Признавам, че като актриса и сценарист от време на време ми е минавала мисълта да напиша роман в някакъв етап от живота си. Даже съм правила бебешки стъпки в тази посока, но и през ум не ми е минавало, че ще напиша книга с преразказани приказки. Истина е!
Но и затова има добра причина…
Магията на приказките ме омая още от ранните ми години, когато подобно на една от героините ни в тази книга, предпочитах да прелиствам страниците на златните приказки и да мечтая за далечни светове, където животните могат да разговарят, а на всеки ъгъл красиви замъци, изпълнени с тайни и мистерии, чакат да разкрият историите си. Това вероятно е било изражение на интровертната ми природа и начин да се справям с хаоса на околния свят. Като дете винаги се асоциирах с протагониста или по-точно „добрия“ герой. С времето страстта ми към приказките не избледня, но се промени. Започнах да откривам части от себе си и в други герои, а добродушните безгрешни такива бавно губеха чара си. Създаваха чувство на илюзия, незавършеност и по някакъв начин плоскост. Колкото повече пораствах и се срещах с непредсказуемостта на света, толкова повече перспективата ми към приказните герои се менеше. Според настроението и случващото се около мен влизах в различни роли и приказните герои вече не бяха толкова едностранни. Да, ще призная, че понякога… даже често… съм разпознавала себе си в ролята на лошия герой, но не като действия, а като мисли и чувства. Изпитвала съм симпатия към тях и съм се чудила какво ли се е случило, че да бъдат толкова наранени и озлобени. Но тази граница, която до болка познаваме, между доброто и злото и общоприетия стремеж към това да бъдем добри ни пречи да изпитаме емпатия към другите герои. От страх да не се асоциираме с „лошите“ ги заклеймяваме, без да се питаме какво се е случило в техния живот. Героите в тази книга не са черно-бели. Те са пъстри и няма нищо страшно, ако от време на време се асоциираме и с тези, които не носят щампата на доброто.
Животът е сложен и ни поставя пред всевъзможни изпитания, пред които не сме и подозирали, че ще се изправим, и точно затова хората не се делим на добри и лоши. Във всеки един момент можем да променим курса, по който сме поели, и да направим различен избор.
Човекът е като непрестанно променящо се произведение на изкуството и не само че не е черно-бял, а е съвкупност от всевъзможни нюанси на знайни и незнайни цветове. Понякога оставяме сянката да ни завладее, но в повечето случаи само така можем да подготвим платното за контраста на светлите и ярки цветове. Ако приемем, че светът на приказките е огледало на земния свят, то се изправяме пред въпроса:
Защо приказните герои са черно-бели?
Те, подобно на нас, се срещат с изпитания и препятствия, губят вяра, надежда, разчитат на помощ, живеят в незнание… Те са отражение на самите нас в един свят, в който магията на механиката и компютрите е заменена от вълшебни пръчици и заклинания.
Приказките, които са преразказани в тази книга, са едни от най-популярните и всички знаем какво се случва в сюжета, но в тази книга ще надникнем какво се случва зад сюжета.
Ще станем част от вътрешната борба на героите.
Ще разгледаме човешките ценности и важните въпроси около темите за доверието, вярата, завистта… страха.
Ще разкрием смисъла, скрит под метафората на приказките.
Ще четем приказки с емпатия.
Добре дошли в неразказаните истории на приказните герои…